ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ - СВЕТО ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ - КРАТЪК ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Преди да резервирате ресторант и да определите дата за кръщавка прочетете внимателно написаниото по-долу:

 ИЗИСКВАНИЯ ЗА СВЕТО КРЪЩЕНИЕ

Желателно е да се направи предварителна среща със свещеника  преди определянето на  дата за кръщение, за да може да се проведе кратък православен катехизис с кръщелника, който трябва да знае и познава: Символа на Вярата, молитвата Отче наш и Десетте Божии заповеди (ще бъде питан). Могат да се намерят в http://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com/p/blog-page.html, pravoslavieto.com, pravoslavie.bg, dveri.bg,
Катехизисът може да се проведе и чрез електронната поща, а срокът да се съкрати в зъвисимост от подготовката на кръщелника.

Когато детето е малко срокът за подготовка зависи от кръстникът и родителите, които трябва да знаят и познават: Символа на Вярата, молитвата Отче наш и Десетте Божии заповеди (ще бъдат питани). Могат да се намерят в http://bg-tzarkva-ispania.blogspot.com/p/blog-page.html, pravoslavieto.com, pravoslavie.bg, dveri.bg.
Препоръчваме на родителите и кръстника да намерят време и да пристъпят към Св. Тайнства Покаяние – Изповед и Причащение, които са знак на нашето реално участие в живота на Св. Православна църква.

ВЪПРОСИ КЪМ КРЪСТНИКА, РОДИТЕЛИТЕ И КРЪЩЕЛНИКА (ако не е малко дете)

ЗАБЕЛЕЖКА: Отговорете писмено и изпратете на e-mail: rev_aleksandar@yahoo.es или WhatsApp.

1.    Защо искате да кръстите детето си? (Защо искате да се кръстите?)

2.    Познавате ли вярята си? В какво и как вярвате?

3.    Знаете ли какво е св. Тайнство Кръщение и защо се кръщаваме?

4.    Знаете ли какво е св. Тайнство Изповед – Покаяние и защо се изповядваме?

5.    Знаете ли какво е св. Тайнство Причащение и защо се причастявяме?

6.    Знаете ли, че нашата вяра е начин на живот?

7.    Знаете ли какви са задълженията и отговорностите на кръстника?

8.    Въпрос кам кръстените: Кога за последен път сте били на изповед и св. Причастие? Ако не сте били, не смятате ли, че е дошъл момента да го направите?

Ако сте готови може да продължите да четете.

Изисквания

1. Кръстникът да изповядват Източно Православна вяра, да представи свидетелство за св. Кръщение. Не се допуска кръстникът да бъде от друго изповедание.

2. Молба за св. Кръщение по образец и Акт за раждане на детето и Libro de familia.

3. Дрехи за преобличане на кръщаващото се дете, църковната препоръка е да са бeли - символ на духовна чистота и обновление на човека. (Според възможностите и желанието)

4. Две хавлиени кърпи - една голяма необходима за подсушаване на кръщаващото се дете и една по-малка необходима на свещеника при църковното служение.

5. Зехтин и вино.

6. Малка китка за поръсване.

7. В случай, че на кръщаващото се дете ще се подарят кръстче или иконка е необходимо да се оставят на свещеника преди започване на богослужението за тяхното освещаване.

8. По български обичай, след приключване на богослужението присъстващите на това църковно тайнство могат да се почерпят за здраве и за това е добре да се донесат питка, мед, бутилка вино и сладкиши по избор на честващите празника.

9. Свещите се закупуват в храма.

10. Кръщелното свизетелство се издава на  Испански и Български. (Поради това, молбата за Св. Кръщение се попълва на Испански, за да не се допусне грешка в транскрипцията на имината.)

--------------------------------------------------------------------------

1. SOLICITUD DE BAUTISMO PARA NIÑOS

IGLESIA ORTODOXA BULGARA - PATRIARCADO BULGARO

DIÓCESIS OCCIDENTAL Y MEDIOEUROPEO

 

IGLESIA ORTODOXA BULGARA EN ESPAÑA

PARROQUIA “SANTOS  KIRILO  Y  METODIO”

DENIA (Alicante)

 

SOLICITUD DE BAUTISMO 

 

Nosotros, los abajo firmantes, con domicilio en la C/................................................. Nº....., de…………,tel.....................

Solicitamos a la Iglesia Ortodoxa Búlgara el bautismo para:

Un Niño/a…………………………………………………., DNI или NIE: ...................., LIBRO DE FAMILIA Nº.................., tomo….., pág…; EGN:……………......,Nacido/a en  Ciudad de................., Prov..................., País……………, El día..... de..... de.....20...., a las….. horas.

Es hijo/a de Don…...........................................................NIE:…...................., EGN:……………, Natural de Ciudad de………….., Prov.................., País…………….

Y de Doña…......................................................................., NIE:......................, EGN:.................., Natural de Ciudad de……………, Prov................, País……………….

PAREJA LEGALMENTE CASADA en el día.........de…….de……….

en Ciudad de……………………., Parroquia de.... ………....................................

(Se puede elegir: SIN MATRIMONIO, PAREJA DE HECHO, MADRE SOLTERA o PADRE SOLTERO)

RELIGIÓN DE LOS PADRES.........................................................

Padrino/Madrina: Don/ña……………………………….........., NIE:….…........., EG:………….….., Natural de Ciudad de.................., Prov...................., País…………......

Queremos que esto Santo Sacramento sea señal pública de que nos comprometemos a educarle cristianamente en la Religión Ortodoxa, según el espíritu del Evangelio y las enseñanzas de nuestra Madre la Iglesia Ortodoxa.

En DENIA.......a…….....de............. ...de  

(Firma del padre) (Firma de la madre)

(изпратете на e-mail: rev_aleksandar@yahoo.es)

...............................................................................................

2. SOLICITUD DE BAUTISMO PARA ADULTOS

IGLESIA ORTODOXA BULGARA - PATRIARCADO BULGARO

DIÓCESIS OCCIDENTAL Y MEDIOEUROPEO

IGLESIA ORTODOXA BULGARA EN ESPAÑA

PARROQUIA “SANTOS  KIRILO  Y  METODIO”

DENIA (Alicante)

 

SOLICITUD DE BAUTISMO

 

Yo, el abajo firmante,…… (Nombre y apellidos)…………, NIE:…………….., EGN:………………,

Nacido  en  Ciudad de……………., Prov.  ……………., País………………,  El día…… de…….de …….., con domicilio en…………………………………………………………, tel.……………………

Solicito a la Iglesia Ortodoxa Búlgara el Santo Sacramento  Bautismo:

Soy hijo de: Don  ……………………….., EGN:……………….., Natural de Ciudad de…………………., Prov.…………………, País……………;

Y de Doña………………………….,  EGN:………………, Natural de Ciudad de………………,  Prov. ……………, País …………………….

PAREJA LEGALMENTE CASADA en el día …. de…. de 19……

en Ciudad de…………………., de RELIGIÓN ……………………….

Padrino/Madrina: Don/Doña………………………………………….., NIE:………………….., EGN: …………………… Natural de Ciudad de…………………, Prov....…………….., País………………..

Quiero que esto Santo Sacramento sea señal pública de mi Fe, según las escrituras del Santo Evangelio y las enseñanzas de nuestra Madre la Iglesia Ortodoxa.

                      En DENIA.... de…….. de 2021

(Firma)

....................................................................................

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

ОСНОВИ НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА
Автор: Епископ Александър (Милеант), източник: www.fatheralexsander.org, на руски език

КАКВО Е ТОВА СИМВОЛ НА ВЯРАТА?
Символът на вярата - това е молитва, в която са изложени в най кратка и точна форма основните истини на православната вяра.
Човекът без вяра е като слепец. Вярата дава на човека духовно зрение, помагащо му да вижда и разбира същината на това, което го заобикаля: как и закакво е сътворено всичко, каква е целта на живота, кое е правилно и кое - не, към какво трябва да се стремим и т. н.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Още от древността, от апостолски времена, християните използвали така наречените “символи на вярата”, за това, за да си напомнят основните истини на християнската вяра. В древната Църква са съществували няколко кратки символа на вярата. В IV век, когато се появили лъжеучения за Бог Син и за Светия Дух, възникнала необходимостта да се допълнят и уточнят предишните символи.
Символът на вярата, който ние ще разясняваме тук, е съставен от отците на Първия и Втория Вселенски Събор. На Първия Вселенски Събор били написани първите седем члена на Символа, а на Втория - останалите пет. Първият Вселенски Събор се състоял в град Никея през 325 г. от Рождество Христово за потвърждение на апостовското учение за Сина Божи против лъжеучението на Арий, който считал, че Синът Божи е сътворен от Бог Отец и поради това не е истински Бог. Вторият Вселенски Събор се състоял в Константинопол през 381 г. за утвърждаване на апостолското учение за Светия Дух против лъжеучението на Македоний, който отхвърлял Божественото достойнство на Светия Дух. По имената на двата града, в които се състояли тези Вселенски Събори, Символът на вярата се нарича Никео-Цариградски.
Символът на вярата се състои от дванадесет члена. В първи член се говори за Бог Отец, от вторири до седми член се говори за Бог Син, в осми - за Светия Дух, в девети - за Църквата, в десети - за кръщението, в единадесети и дванадесети - за възкресението на мъртвите и вечния живот.

НИКЕО – ЦАРИГРАДСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, Kойто от Отца изхожда*, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една света, вселенска** и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. И живот в бъдещия век! Амин


EL CREDO
1. Creo en un solo Dios, Padre Omnipotente, Creador del cielo y de la tierra y de todas las cosas visibles e invisibles.
2. Y en un solo Señor Jesucristo, Hijo Unigénito de Dios nacido del Padre, antes de todos los siglos, luz de luz, Dios verdadero de Dios verdadero. Engendrado no hecho, consubstancial al Padre, por quien fueron hechas todas las cosas.
3. Quien por nosotros los hombres y para nuestra salvación, bajo de los cielos y se encarnó del Espíritu Santo y María Virgen, y se hizo hombre.
4. Fue Crucificado también para nosotros bajo el poder de Poncio Pilatos, padeció, fue sepultado.
5. Resucitó al tercer día según las escrituras.
6. Subió a los cielos y está sentado a la diestra del Padre.
7. Y vendrá por segunda vez lleno de una gloria juzgar a los vivos y a los muertos y su Reino no tendrá fin.
8. Y en el Espíritu Santo, Señor y Vivificador, que procede del Padre*, que con el Padre y el Hijo juntamente es adorado y glorificado que habló por los profetas.
9. Y en una Iglesia Santa Católica** y Apostólica.
10. Confieso un solo bautismo para la remisión de los pecados.
11. Y espero la Resurrección de los muertos
12. Y la vida del siglo venidero. Amén.
* Римокотолическата църква е направила добавка в 8 член на Cимвола на вязата: “И в Духа Святаго, Господа, Животворящия, Който от Отца и Сина изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.” , която тук е отбелязана с червен шрифт. В испанският текст стои: “y del Hijo”. Православната Църква е обявила тази добавка за еретическа.
** Прилагателното "католически" по произход е гръцко. В гръцки език "католикос" означава "всеобщ, вселенски". В испанският текст на Символа на вярата се казва същото, което се казва и в българският. В една света, католическа (т.е. вселенска) и апостолска Църква.
Католическата църква си присвоила названието "католическа", защото по този начин се набляга върху нейния вселенски, универсален характер, но това не я прави нито по-универсална, нито по-истинска от Православната., защото Църквата Христова е само една.


В какво вярваме според Символа на вярата.

Ние започваме Символът на вярата с думата "вярвам", защото съдържанието на нашите религиозни убеждения се основава не на външен опит, а на приетата от нас Богооткровена истина. Защото предметите и явленията от духовния свят не могат да бъдат проверени по лабораторен начин и логически доказани - те влизат в сферата на личния религиозен опит на човека. В същото време, колкото повече човек преуспява в духовния живот, например: колкото повече той се моли, мисли за Бога и прави добро, толкова повече се усъвършенства в него личният вътрешен духовен опит и толкова по-ясни и очевидни стават за него религиозните истини. По такъв начин вярата се превръща за вярващия човек в предмет на неговия личен опит.
Ние вярваме, че Бог е пълнота на съвършенството: Той е Дух абсолютно съвършен, безначален, вечен, всемогъщ и премъдър. Бог присъства навсякъде, всичко вижда и знае предварително какво ще се случи. Той е безкрайно добър, справедлив и всесвят. Той не се нуждае от нищо и е първопричина на всичко съществуващо.
Ние вярваме, че Бог - един по същество и троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети - е Троица единосъщна и неразделна. Отец не се ражда и не изхожда от другите лица на Сетата Троица; Синът предвечно се ражда от Отца, а Дух Свети предвечно изхожда от Отца.
Ние вярваме, че всички Лица или Ипостаси на Бога са равни помежду Си по Божество, съвършенства, величие, власт и слава, а именно – ние вярваме, че Бог Отец е истинен всесъвършен Бог, и Бог Син е истинен всесъвършен Бог, и Бог Дух Свети е истинен всесъвършен Бог. Затова в молитвите си ние едновременно прославяме Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог.
Ние вярваме, че целият видим и невидим свят е сътворен от Бога. Отначало Бог сътворил невидимия, великия ангелски свят, или така нареченото в Библията “небе”, после - нашия материален, или физически свят (в Библията - "земя"). Физическия свят Бог сътворил от нищо, но не изведнъж, а постепенно в продължение на периоди наречени в Библията "дни". Бог сътворил света не по необходимост или нужда от него, а по Своята Всеблага воля, за да могат и други сътворени от Него същества да се наслаждават на живота. Бидейки безкрайно добър, Бог сътворил всичко добро. Злото в света произлиза от злоупотребата със свободната воля, с която Бог надарил ангелите и хората. Например, дяволът и бесовете някога са били добри ангели, но възстанали срещу Бога и добровобно станали зли. Тези непокорни ангели, превърнали се в бесове, били изгонени от pая и образували свое тъмно царство, наречено ад. От тогава те подтикват хората към греха и се яввяват врагове на нашето спасение.
Ние вярваме, че Бог държи всичко в Своя власт, т. е. Той всичко управлява и насочва към добра цел. Бог ни обича и се грижи за нас, както майка се грижи за своето дете. Затова нищо лошо не може да се случи с човека, надяващ се на Бога. Ние вярваме, че Божият Син, нашият Господ Иисус Христос, заради нашето спасение слезе от Небесата на земята и се въплъти от Светият Дух и Дева Мария. Той, бидейки вечен Бог, в дните на цар Ирод възприе нашето човешко естество - душа и тяло, и поради това Той е едновременно истински Бог и истински човек, или Богочовек. Той съединява двете естества - Божественото и човешкото в едно Божествено Лице. Тези две естества завинаги ще пребъдат в Него без изменение, без да се сливат и превръщат едно в друго.
Ние вярваме, че Господ Иисус Христос, като живя на земята, със Своето учение, пример и чудеса просвети света, т. е. научи хората в какво те трябва да вярват и как трябва да живеят, за да наследят вечен живот. Със Своите молитви към Бог Отец, със съвършеното изпълнение на Неговата воля, със страданията и кръстната Си смърт Той победи дявола и изкупи света от греха и смъртта. Със Своето Възкресение от мъртвите Той положи началото на нашето възкресение. Възнасяйки Се с плътта Си на Небето, което станало на 40-ия ден след Възкресението Му, Господ Иисус Христос седна "отдясно на Бога Отца", т. е. прие като Богочовек една власт със Своя Отец и оттогава заедно с Него управлява съдбините на света.
Ние вярваме, че Светият Дух, като изхожда от Бога Отеца, от началото на творението заедно с Отца и Сина дава на тварите битие, живот и всичко управлява. Той е източникът на духовния благодатен живот както за ангелите, така и за хората и на Него подобава слава и поклонение наравно с Отца и Сина. Светият Дух в Стария Завет е говорил чрез пророците, после, в началото на Новия Завет, говорил чрез Апостолите а днес действа в Христовата Църква, наставлявайки в истината нейните пастири и православните християни.
Ние вярваме, че Иисус Христос, заради спасението на всички вярващи в Него, създаде на земята Църквата, изпращайки на Апостолите светият Дух в деня на Петдесетница. Оттогава Светият Дух пребъдва в Църквата, в това благодатно общество или съюз на вярващите християни, и я съхранява в чистотата на Христовото учение. Освен това, пребъдващата в Църквата благодат на Светия Дух очиства каещите се от греховете, помага на вярващите да преуспяват в добрите дела и ги освещава.
Ние вярвам, че Църквата е Една, Света, Съборна (Вселенска) и Апостолска.
Тя е една затова, защото всички православни християни, макар и да принадлежат към различни национални поместни църкви, съставляват едно единно семейство заедно с ангелите и праведниците на Небето. Единството на Църквата се гради на единството на вярата и благодатта.
Църквата е Света затова, защото верните й чада се освещават от Божието слово чрез молитвата и Светите Тайнства.
Църквата се нарича Съборна (Вселенска) затова, защото е предназначена за хората от всички времена и националности;
Църквата се нарича Апостолска затова, защото тя пази апостолското учение и апостолската свещеническа приемственост, която се предава без прекъсване от апостолските времена до наши дни от епископ на епископ в Светото Тайнството ръкоположение – Свещенство. Църквата според обещанието на нашия Господ и Спасител ше пребъде непреодолима от враговете си до свършека на света..
Ние вярваме, че в тайнството Кръщение се прощават на вярващия всичких грехове и, че чрез това тайнство вярващият става член на Църквата. На приетият, на влезлият в Църквата е открит достъпът и към другите й спасителни тайнства. Така, в тайнството Миропомазване на вярващия се дава благодатта на Светия Дух; в тайнството Покаяние или Изповед се дава прошка на греховете, извършени в зряла възраст след Кръщението; в тайнството Причащение, извършвано по време на Светата Литургия, наричана още Евхаристия (благодарение), вярващите се причастяват с истинското Тяло и Кръв Христови; в тайнството Венчание (Брак) се установява неразторжимия благословен съюз между мъжа и жената; в тайнството Свещенство се ръкополагат служителите на Църквата: дякони, свещеници и епископи; а в тайнството Елеосвещение се подава изцеление от духовните и физическите болести.
Ние вярваме, че в края на света, съпровождан от ангели, Иисус Христос пак ще дойде на земята в слава. Тогава всички, според Неговите думи, ще възкръснат от мъртвите, т. е. ще стане чудо, при което душите на умрелите хора ще се върнат в телата, които са имали преди смъртта, и всички умрели ще оживеят. При всеобщото възкресение телата на праведниците, - както на възкръсналите, така и на живите, ще се обновят и ще станат одухотворени по образа на възкръсналото тяло Христово. След възкресението всички хора ще застанат пред Божия съд, за да получи всеки възмездие съответстващо на това, което е извършил докато е живяял в тялото си, добро или зло. След съда неразкаялите се грешници ще отидат във вечната мъка, а праведниците - във вечния живот. Така ще започне царството Христово, което няма да има край.
Със заключителната дума "Амин" ние свидетелстваме за това, че приемаме с цялото си сърце и признаваме за истинско това изповедание на православната вяра.
Символът на вярата се чете от човека, който приема Светото Кръщение ("който е оглашен"), по време на извършване на Светото Тайнство. При кръщаването на младенец - дете Символът се чете от възприемника - кръстника. Освен това Символът на Вярата се пее в църквата по време на Свл. Литургия и трябва да го четем ежедневно на утринните молитви. Внимателното четене на Символа оказва голямо влияние на нашата вяра. Това става така, защото Символът на Вярата не е просто вероизповедна формула, но е молитва. Произнасяйки с молитвено настроение думата "вярвам" и другите думи на Символа, ние оживяваме и укрепваме нашата вяра в Бога и във всичките истини, които се съдържат се в него. Ето защо е толкова важно за православните християни ежедневно или поне, по крайна мярка, редовно да четат Символа на Вярата.
(превод от руски)

- 

Кръщение

В. Какво представлява кръщението?

О. Кръщението е тайнство, при което вярващият, чрез трикратно потапяне на тялото във водата, с призоваване на Бога Отца и Сина и Светия Дух, умира за плътския живот, греховния, и се възражда от Дух Светий за живот духовен, свят.

Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5).

В. Кога и как се е започнало кръщението?

О. Първо Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса (Деян. 19, 4). След това Иисус Христос със Своя пример осветил кръщението, като го приел от Иоан. Най-подир след Своето възкресение Той дал на апостолите тържествена заповед: идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19).

В. Кое е най-важното в свещенодействието на кръщението?

О. Трикратното потапяне във водата в името на Отца и Сина и Светия Дух.

В. Какво се изисква от този, който желае да приеме кръщение?

О. Покаяние и вяра. Поради което и се чете преди кръщението Символът на вярата.

Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете (Деян. 2:38).

Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. (Марк. 16:16).

В. Тогава как се кръщават децата?

О. Въз основа на вярата на родителите и възприемниците, които при това са задължени да ги научат на вярата, когато те пораснат.

В. Как може да се докаже от Свещеното Писание, че трябва да се кръщават децата?

О. Във време на Ветхия Завет обрязването се извършвало над осемдневните деца; кръщението пък в Новия Завет заема мястото на обрязването, следователно кръщението трябва да се извършва и над децата.

В. Откъде се вижда, че кръщението заема мястото на обрязването?

О. От следните думи на апостола към верните: в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението (Кол. 2:11, 12).

В. Защо при кръщението има възприемници?

О. За да поръчителстват пред Църквата на вярата на кръщаемия, и след кръщението да го приемат под своя грижа за утвърдяването му във вярата (вж. Дион. Ареоп. За църк. иерарх. Гл. 2).

В. Защо се чете заклинателна молитва над кръщаемия?

О. За да се прогони от него дяволът, който от времето на Адамовия грях получил достъп до човеците и някаква власт над тях, като над свои пленници и роби.

Апостол Павел казва, че всички човеци, извън благодатта, живеят според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната област, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието (Еф. 2:2).

В. В какво се заключава силата на заклинанието?

О. В името на Иисуса Христа, призовавано с молитва и вяра.

Иисус Христос дал на вярващите това обещание: с името Ми ще изгонват бесове (Марк. 16:17).

В. Каква сила има употребяваният при този и други случаи знак на кръста?

О. Каквото е името на разпнатия Иисуса Христа, с вяра произнесено чрез движението на устата, същото е и знакът на кръста, извършен с вяра чрез движение на ръката, или представен по друг някакъв начин.

Свети Кирил Иерусалимски пише: да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия, със смелост да изобразяваме чрез ръка знака на кръста върху челото и над всичко: над хляба, който ядем, над чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане, при излизане, когато лягаме да спим и ставаме, когато се намираме на пътя и почиваме. Той е велико предпазване, давано на бедните в дар и на слабите без труд, тъй като е Божия благодат, знак за верните и страх за злите духове (Огласит. Поуч. 13:36).

В. Откъде води своето начало употребяването на кръстния знак?

О. От самите апостолски времена (виж. Дион. Ареоп. За църк. иерарх. гл. 2 и 5. Тертул. За вен. гл. 3; За възкресен. гл. 8).

В. Какво значи бялата дреха, в която се обличат след кръщението?

О. Обновяването на човека, чистотата на душата и християнския живот.

В. Защо се поставя на кръщаемия кръст?

О. За видима представа и постоянно напомняне на Христовата заповед: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста и Ме последва (Мат. 16:24).

В. Какво значи ходенето на кръщаемия около купела със светилника?

О. Духовната радост, съединена с духовната просвета.

В. Как да се разбира това, че в Символа на вярата се заповядва да се признава едно кръщение?

О. Това трябва да се разбира така, че кръщението не се повтаря.

В. Защо кръщението не се повтаря?

О. Кръщението е духовно рождение; човек се ражда веднъж, поради което и се кръщава веднъж.

В. Какво трябва да се мисли за тези, които грешат след кръщението?

О. Те са по-виновни за своите грехове, отколкото некръстените за своите, защото са имали от Бога особена помощ за доброто и са я отхвърлили.

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (2 Петр. 2:20).

В. Но и за съгрешилите след кръщението няма ли средство да получат опрощение на греховете?

О. Има. Покаяние.

Миропомазване

В. Какво представлява миропомазването?

О. Миропамазването е тайнство, при което вярващия чрез помазване на частите на тялото с осветено миро получава Светия Дух  и Неговите дарове, за да  възраства и укрепва за духовен живот.

В. Говори ли се за това тайнство в Свещеното Писание?

О. За вътрешното действие на това тайнство апостол Иоан говори по следния начин: И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжливо, то пребъдвайте в него, според както ви е научило (1 Иоан. 2:20, 27).

По подобен начин и апостол Павел говори: Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помазва, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни (2 Кор. 1:21, 22).

Оттук и са взети думите, които се произнасят при миропомазването: печат на дара на Духа Светаго.

В. Упоменава ли се в Свещеното Писание за външното действие на миропамазването?

О. Може да се мисли, че думите на апостол Иоан се отнасят и към видимото помазание; но повече е известно, че апостолите, за предаване на Светия Дух на кръщаемите, употребявали ръковъзлагането (виж. Деян. 8::14-17). Приемниците на апостолите, вместо него започнали да употребяват миропамазването, за което могло да послужи като пример помазването, употребявано във времето на Ветхия Завет (вж. Изх. 30, 25; III Цар. 1:39. Дион. Ареоп. За църков. Иерарх. гл. 4).

В. Какво трябва да се отбележи за светото миро?

О. Това, че е предоставено на висшите свещеноначалници да го освещават, като приемници на апостолите, които сами извършили ръковъзлагането за преподаването  на Светия Дух.

В. Какво особено означава помазването на челото?

О. Осветяване на ума и мислите.

В. Помазването на гърдите?

О. Осветяване на сърцето или на желанията.

В. Помазването на очите, ушите и устата?

О. Осветяване на сетивата.

В. Помазването на ръцете и краката?

О. Осветяване на делата и цялото поведение на християнина.

Причастие

В. Какво е причастието?

О. Причастието е тайнство, чрез което вярващият, под вид на хляб и вино, приема самото Тяло и Кръв на Христа за вечен живот.

В. Как е установено това тайнство?

О. Иисус Христос го извършил за първи път преди Своите страдания, като представил предварително в него живо изображение на Своите спасителни страдания; и като причастил апостолите, в същото време им дал заповед винаги да извършват това тайнство.

В. Какво трябва да се отбележи за тайнството причастие по отношение на християнското богослужение?

О. Това, че то съставя главната и съществена част на християнското богослужение.

В. Как се нарича богослужението, на което се извършва тайнството причастие?

О. Литургия.

В. Какво значи думата литургия?

О. Обществено служение. Но названието литургия се употребява главно за богослужението, на което се извършва тайнството причастие.

В. Какво трябва да се отбележи за мястото, където се извършва литургията?

О. Тя трябва да се извършва непременно в храма, чиято трапеза, или в краен случай, вместо трапезата антиминисът, на който се извършва тайнството, трябва да бъдат осветени от архиерей.

В. Защо храмът се нарича църква?

О. Защото в него за молитва и тайнства се събират вярващите, които съставят Църквата.

В. Защо трапезата, на която се извършва тайнството причастие, се нарича престол?

О. Защото на нея тайнствено присъства Иисус Христос, като Цар.

В. Какъв главен порядък може да се отбележи в литургията?

О. Първо се приготвят даровете за тайнството, след това се приготвят вярващите, най-после се извършва самото тайнство.

В. Как се нарича тази част на литургията, в която се приготвят даровете за тайнството?

О. Проскомидия.

В. Какво значи думата проскомидия?

О. Принасяне.

В. Защо така се нарича първата част на литургията?

О. Нарича се така от обичая на древните християни да принасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина и хлябът се нарича просфора, което значи принос.

В. В какво се състои проскомидията, като част на литургията?

О. С възпоменание на пророчествата и предобразите, и отчасти и на самите събития, които се отнасят до рождеството и страданията на Иисуса Христа, изважда се част от просфората, потребна за извършване на тайнството; отделя се в свещен съд също и потребната част вино, съединено с вода. При това свещенодействащият поменава цялата Църква, прославя признатите от Църквата светии, моли се за живите и за умрелите, особено за върховните власти, и за тези, които с вяра и усърдие са донесли просфорите или приносите.

В. Какъв трябва да бъде хлябът за тайнството?

О. Такъв, какъвто изисква самото име хляб, светостта на тайнството и примерът на Иисуса Христа и апостолите, т.е. хляб квасен, чист, пшеничен.

В. Какво се означава с това, че за причастието се употребява една част от просфората?

О. Означава се, според обяснението на апостола, това, че един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17).

В. Защо хлябът, приготвен за причастието, се нарича Агнец?

О. Защото той представя образ на страдащия Иисус Христос, както във Ветхия Завет подобно го представял Пасхалният Агнец.

В. Какво е Пасхалният Агнец?

О. Агнец, когото израилтяните по Божия заповед заколвали и яли за спомен на избавлението от гибелта в Египет.

В. Защо виното за тайнството причастие се смесва с вода?

О. Защото цялото свещенодействие се извършва според начина на Христовото страдание; а във време на Неговото страдание от прободеното Му ребро изтекло кръв и вода.

В. Как се нарича тази част на литургията, в която вярващите се приготвят за тайнството?

О. Древните я наричали литургия на оглашените, защото се допускали да я слушат, освен кръстените и допусканите за причастие, и оглашените, т.е. готвещите се за кръщение, също и каещите се, недопускани до причастие.

В. С какво започва тази част на литургията?

О. С благословение или прославяне на царството на Пресветата Троица.

В. От какво се състои тази част на литургията?

О. От молитви, песнопения, четене на апостолските книги и на Евангелието.

В. С какво завършва тя?

О. Със заповед към оглашените да излязат от църквата.

В. Как се нарича тази част на литургията, в която се извършва самото тайнство причастие?

О. Литургия на верните, защото само верните, т.е. приелите кръщение, имат право да бъдат на това богослужение.

В. Кое е най-важното действие в тази част на литургията?

О. Произнасянето на думите, които казал Господ Иисус Христос при установяването на тайнството: вземете, яжте: това е Моето тяло; пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет (Мат. 26:26-28), и след това призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, т.е. на принесения хляб и вино.

В. Защо е важно това?

О. Защото при самото това действие хлябът и виното се превръщат или пресъществяват в истинско тяло Христово и в истинска кръв Христова.

В. Как трябва да се разбира думата пресъществяване?

О. В изложението на вярата на източните патриарси е казано, че думата пресъществяване не обяснява начина, по който хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Господни, защото това не може да постигне никой, освен Бог, но само се показва това, че наистина, действително и същностно хлябът става самото истинско Тяло Христово, а виното - самата Кръв Христова.

Подобно на това Иоан Дамаскин пише за Светите и Пречисти Господни Тайни: Наистина е съединено с Божеството тялото, което възприе начало от Светата Дева, не като възнеслото се Тяло слиза от небето, но като самият хляб и вино се превръщат в Божие Тяло и Кръв. Ако ли търсиш начина, по който става това, достатъчно ще ти бъде да чуеш, че с Дух Светий, по който начин Господ и от Богородица с Дух Светий състави плът на Самия Себе си и в Самия Себе си; повече нищо не знаем, но само, че Божието Слово е истинно, действено и всемощно, начинът пък е неузнаваем (Кн. 4, гл. 13, ст. 7).

В. Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството причастие?

О. Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата.

Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:28, 29).

В. Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?

О. Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56).

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен (Иоан. 6:54).

В. Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?

О. Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот, четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички непременно веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).

В. Какво участие в Божествената литургия могат да имат тези, които само я слушат, а не пристъпват към Светото Причастие?

О. Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра, и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание. (Лук. 22:19).

В. Какво напомня входът с Евангелието?

О. Входът напомня за Иисуса Христа, Който се явил да проповядва Евангелието. Поради това във време на четенето на Евангелието трябва да имаме такова внимание и благоговение, като че виждаме и слушаме самия Господ Иисус Христос.

В. Какво напомня входът със светите дарове?

О. Напомня отиването на Господа на доброволно страдание, като жертва на заколение, когато повече от дванадесет легиона ангели били готови да Го пазят, като свой Цар.

Царят на царствуващите и Господарят на господствуващите дохожда да бъде заклан (Песен на Литург. във Великата Събота).

В. Какво трябва да се възпоменава през самото време на извършване на тайнството и във време на причастяването на свещенослужителите в олтара?

О. Тайната вечеря на Иисус Христос с апостолите, Неговото страдание, смърт и погребение.

В. Какво се представя след това с откриването на завесата, отварянето на царските двери и явяването на Светите Дарове?

О. Явяването на самия Господ Иисус Христос след възкресението.

В. Какво се изобразява с последното явяване на Светите Дарове на народа, след което те се скриват?

О. Възнасянето на Господ Иисус Христос на небето.

В. Винаги ли ще се продължава употребяването на тайнството на Светото Причастие в истинската християнска Църква?

О. Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на апостол Павел: колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Кор. 11:26).

Покаяние

В. Какво е покаянието?

О. Покаянието е тайнство, при което изповядващият своите грехове, чрез видимо изговаряне на прощението от свещеника, невидимо се освобождава от греховете от самия Господ Иисус Христос.

В. Откъде води началото си това тайнство?

О. Пристъпващите към Иоан Кръстител, който проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, изповядваха греховете си (Марк. 1:4, 5). Иисус Христос обещал на апостолите власт да прощават греховете, когато казал: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. (Мат. 18:18). След възкресението Си Той действително им дал тази власт, като казал: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Иоан. 20:22, 23).

В. Какво се изисква от каещия се?

О. Разкаяние за греховете, намерение да изправи своя живот, вяра в Христа и надежда на Неговото милосърдие.

Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт. (2 Кор. 7:10).

И кога беззаконник се отвърне от беззаконието си и почне да върши съд и правда, той ще бъде жив за това (Иез. 33:19).

За Него, т.е. за Господ Иисус Христос, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име (Деян. 10:43).

В. Има ли подготвителни и помощни средства за покаянието?

О. Такива средства са постът и молитвата.

В. Не употребява ли Светата Църква още особено средство за очистване и умиротворяване на съвестта на покаялия се грешник?

О. Такова средство е епитимията.

В. Какво е епитимията?

О. Тази дума значи запрещение (вж. 2 Кор. 2:6). Под това наименование, според потребността, се предписват на каещия се някои особени благочестиви упражнения и някои лишения, служещи за изглаждане на неправдата на греха и за побеждаване на греховната привичка, като например повече пост от определения за всички, а за тежките грехове отстранение от Светото Причащение за определено време.

 -------------------------------------------------------------------------

-------------------------------------------------------------------------
НИКЕО – ЦАРИГРАДСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, Kойто от Отца изхожда*, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една света, вселенска** и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. И живот в бъдещия век! Амин
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Moлитвата “Отче наш”

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството
и силата и славата вовеки.
Амин.
--------------------------------------------------------------------------



БОЖИЯТ ЗАКОН
Мат. 22:35-40

Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;
а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.



ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ
Изход 20:2-17

1. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
5. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействувай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

Микрокатехизис за моите кръщелници

Автор: Иван Стамболов

Източник: http://sulla.bg/2016/07/18/3525.html

Кръщението (кръщенето) не е формално изискване при сключване на църковен брак или само добросъвестен акт от страна на родителите, защото „така е прието“.

Кръщението е най-важното събитие в живота на човека. То е доброволна смърт и повторно духовно раждане за вечен живот. То е тайнството, което ни превръща от обикновени хора в християни и от етнос (обикновен народ) в лаос (църковен народ).

Ще се опитам в няколко странички, които се четат за десетина-петнайсет минути, да кажа всичко, което един кръстник трябва да каже. Или ако не всичко, то поне основните теми и най-важните принципи, пък за останалото се надявам, че ще предизвикам достатъчно любопитство, та да отидат кръщелниците ми и да го научат сами от източници, които те издирят и изберат.

Вярата

1. Когато човек се кръсти, става християнин, става различен от всички останали хора. Да си християнин е стандарт. Не може да си християнин по някакъв измислен начин, който сам си изобретил за себе си. Християнинът е човек, който вярва в точно определени и фиксирани неща. А да вярваш значи да знаеш нещо, без да има нужда то да ти се доказва. Вярата е важен познавателен инструмент.

2. Християнинът е човек, който вярва в Бог като Творец на света и като нещо, от което нищо по-голямо не можем да мислим. Тоест, християнинът вярва, че битието не е възникнало случайно, а е интелигентно планирано от съзнателна личност.

3. Християнинът вярва в троичността на Бог. Бог е една природа с три лица – Отец, Син и Дух, като Отец е причината, а Син и Дух са предвечно следствие: единият по рождение, а другият по изхождение. Те не са просто лица, а личности, без това да нарушава единосъщието на Бог. Тази истина е тайна, която е непостижима за нашия ум такъв, какъвто е сега. Човекът е неспособен да измисли Троицата сам на база предишен сетивен опит.

4. Християнинът вярва в Христос, който е Богочовек с две природи и две воли – Божествена и човешка. Христос е 100% Бог и същевременно 100% човек – друго нещо, което човекът е неспособен да проумее, камо ли да измисли сам. Християнството е парадоксално, защото в него измеренията са повече от три, Църквата съществува едновременно в два свята – материалния и духовния, а времето не тече еднакво за всички събития и има значение единствено в материалния свят.

5. Християнинът вярва в собственото си безсмъртие и във вечния живот с Бога, който ще постигне в Църквата с благодатната помощ на Дух Свети.

6. Християнинът вярва, че ще възкръсне в плът след края на времето и края на този свят и че ще бъде гражданин на Царството Божие.

7. Смисълът на вярата е да бъдеш верен. Да отстояваш вярата си независимо от провокациите, които цял живот ще ти бъдат отправяни от онези, които ще искат да те заблудят и отклонят. Можеш да бъдеш верен само на една единствена Истина, а не на много и различни „истини“. Вярата е предадена изцяло, точно и окончателно в Свещеното Предание, Свещеното Писание (Библията и Новия завет), в съчиненията на Светите Отци на Църквата и в постановленията на седемте Вселенски събора до 1054 г., когато римокатолицизмът отпада от православието. Не търсете нищо повече или по-малко от това, кръщелници мои! В синтезиран вид вярата е формулирана в Никео-Константинополския Символ на вярата. Няма да ви го казвам. Намерете го сами (в интернет е лесно) и го научете наизуст. В него сте се кръстили, в него сте християни.

Мирогледът

8. Смисълът на живота – най-лесният въпрос с най-лесния отговор. Смисълът на живота е човек да се обожи, да се уподоби на Бог. Сега е образ Божи, но чрез обожението ще възвърне достойнството си и на Божие подобие. Св. Василий Велики казва, че човекът е твар, получила заповедта да стане бог. И както Христос е бог по природа, така човекът е призван да стане бог по благодат. Това е смисълът на живота – ни повече, ни по-малко.

9. Светът е създаден по Божи промисъл. Има начало и край. Бог е Творец на всичко видимо и невидимо – на ангелите и на материалния свят.

10. Част от ангелите (безтелесните, духовните същества) се възгордяват и отпадат от Бога, заслепени от желание за богоравенство и поради своята свобода. Така се поставя началото на злото, на гордостта и безбожието, на своеволието.

11. Човекът поради своята свобода се заразява от гордостта на падналите ангели и чрез себе си допуска греха да влезе и да зарази материалния свят, който оттогава лежи в зло, без да е зъл по замисъл. Така светът става двоичен, какъвто го познаваме. Появяват се полюсите, плюсът и минусът, които движат материята. Появяват се половините, от които е съставено цялото. „Целомъдрие“ означава не просто въздържание от плътското, а чрез въздържание от него – постигане на изгубената цялост, простота и неделимост.

12. Историята на човека също има начало и край. Началото е Раят, а краят е Страшният съд. Историята на човека не е циклична, а е устремена като стрела към своето окончателно осъществяване. Важни са не толкова събитията, които се случват между началото и края на човешката история, нито времето, за което се развиват, защото времето е относително и различно се е мерило през различните епохи. Важно е какво се случва в безкрайната бездна, която е вътре у всеки човек. Останалото произлиза от това и е следствие от него.

13. Най-важното историческо събитие е раждането на Иисус Христос, Неговият живот, кръстната Му смърт, Възкресението, Възнесението и слизането на Дух Свети над апостолите, с което се основава Църквата. Това събитие, макар и свързано с конкретен исторически момент, се намира извън обикновеното време и се случва вечно.

Църквата

14. Кръщелниците ми трябва да знаят, че ходенето на църква не е просто традиционен ритуал за здраве и късмет, а действено тайнство, което реално се случва на границата, в пресечната област между духовния и видимия сетивен свят.

15. Човек не е способен да се спаси (да осмисли живота си) сам. Затова е необходимо Боговъплъщението, чрез което се очиства първородният грях и се побеждава смъртта. Но и Бог не може да спаси сам човека, без неговата доброволна помощ и съзнателно усилие, защото да се уподобят на Бог могат само свободните, както и само те могат да паднат в грях.

16. Причастието. Това е мистичният център на целия църковен живот. Главната задача на Църквата не е да развива социална дейност и да се изказва по светски въпроси като опазването на околната среда или политически сблъсъци и военни конфликти. Главната задача на Църквата е да пази и продължава Преданието, да извършва Тайнствата и преди всичко да освещава даровете – хляба и виното, които несимволично се превръщат в тяло и кръв Христови и с тях се извършва причастието.

17. Покаянието. Причастието е невъзможно без предварително покаяние. Покаянието е преди всичко преобръщане. Преди грехопадението човешкият дух се е хранил пряко от Бог, от духа се е хранила душата, която пък е хранила тялото и то не е имало нужда от друга храна. След грехопадението тази връзка с Бог вече не съществува и душата е принудена да се храни от тялото, а то – от материята. Покаянието е опит да се преобърне всичко това в първоначалното му състояние.

18. И още за покаянието. Кръщението очиства първородния грях, но природата на човека е такава, че и след Кръщението той продължава да греши. Начинът да се очисти от тези последващи грехове е чрез тайнството Покаяние. Покаянието става чрез изповед пред Бога, като свидетел на тази изповед е свещеник, ръкоположен в тайнството Свещенство.

19. В Църквата се осъществява чудното единение на едната човешка природа (човечество) с неизброимите човешки личности (лица на тази природа), подобно единение се осъществява без сливане и без разделяне между единствената природа на Бог и неговите три лица – Отец, Син и Дух. Но единосъщието и персонализацията на Троицата нямат аналог никъде извън себе си, включително и в материалния свят.

20. От Петдесетница насам в Църквата действа благодатта на Дух Свети. Тя е онази вечна инесътворена енергия, чрез която ние приемаме спасението, извоювано от Христос на кръста.

Светът

21. Светът не е място за забавление и наслада. Светът е място за подвиг. Голямата цел не е „да оставим след себе си един малко по-добър свят“, а да спасим безсмъртните си души. Вселената е училище, в което човек се учи да познава Бог.

22. Няма противоречие между науката и религията. Понятието „религия“ означава връзка, връзка между човека и Бога. Тази връзка минава през опознаване, изучаване, разбиране, осмисляне и в крайна сметка преклонение пред величието на Творението, което отразява само малка част от величието на своя Творец. Колкото по-съвършена е науката, колкото повече невидими неща разкрива, толкова повече Творението засиява със своята гениалност, толкова повече се налага убеждението, че такава хармония на всички нива е невъзможно да възникне случайно и да се развива без причина. Науката е най-осезаемото доказателство за величието на Божия замисъл. Разбира се, да се абсолютизира науката означава да се прекланяш пред творението вместо пред неговия Творец, тоест да си правиш идоли. Което е грях.

23. Отношението към ближния – обич и уважение. Това е особен вид осъзната и постигната с усилие на волята обич, различна от обичта към родителите и семейството. Християнството с цялата си догматична сложност, с цялата си неземност и с цялата дълбочина на своето откровение може да бъде сведено до две думи: „Бог е любов“. Уважението към Другия е признаването на Божественото начало у всекиго. Трябва у всеки човек да се взреш толкова дълбоко и да се взираш толкова дълго, докато не видиш у него Бог.

24. Отношението към греха. Християнинът ненавижда греха, но обича грешника. Обича го, защото независимо от всичко, независимо колко дълбоко и под какви пластове нечистотия, у всекиго живее Бог. Не е нужно да сме лигави към грешниците и от изопачена толерантност да не смеем да им посочим недъзите. Дори да ги порицаваме, ние ги обичаме. И често ги порицаваме, именно защото ги обичаме.

25. Молитвата. Тя не е прошение, не е молба за придобивки. Тя е разговор с Бог. Чрез повтарянето и все по-дълбокото осмисляне на установени формули (молитви), човек се изправя лице в лице със своя Създател и беседва с него като с приятел и баща. Остават само двамата: аз и Ти. Човек се моли да се изпълни не неговата воля, а волята на Бог, защото само Бог вижда всичко и знае кое е добро и целесъобразно за нашето спасение.

26. Да се отречеш от собствената си воля е акт на най-висша свобода. Парадоксално е, но кое в християнството не е! Човек е най-свободен тогава, когато е освободен от необходимостта да взима решения. За съжаление, в земния си живот няма да бъдем освободени от тази необходимост.

27. Да заглушиш собствената си воля значи да се смириш. Смирението е най-големият подвиг по пътя към богоуподобяването.

28. Когато се смириш, ще очистиш мисълта си от онази представа, според която човекът е в центъра на света и човекът е мерило за всички неща. Когато се смириш, ще видиш, че в центъра на света е Бог, където винаги е бил, и че Бог е мерило за всичко. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

Ето това, мои кръщелници, исках да ви кажа, с което не изпълнявам дълга си към вас, но поне малко се приближавам към изпълнението му. Ако и вие мислите така, то вече сте истински християни. Но независимо от всичко, върху вас все пак неизменно действа благодатта на Светия Дух, слязла при Кръщението ви. Вие сте приели дара на Боговъплъщението и кръстната смърт. Гледайте да не го пропилеете. Борете се този дар да гори като ярък пламък, а не да тлее като хладен въглен в пепелището на вашето безразличие.

Илюстрация: “Покръстване на българите”, Манасиева хроника (14 в.), Ватикански препис.